“Противоположностите се привличат“ беше казал някой, но наистина ли е така? Какво се случва когато се сблъскаме с нещо различно от нас, нашите ценности, начин на живот, разбирания, мотиватори?
На ежедневна база работя с много различни хора – от различни държави, различно образование, ценности, начин на комуникация и това е огромна привилегия, но и предизвикателство за разбиране и приемане на крайно различни гледни точки, поведения.
Последната тема, която предизвика размисли по отношение на това как наистина реагираме и приемаме различното е „Pride Month” или т.нар. месец на ЛГБТ общността. Толкова много различни реакции – от силно осъждане през апатия, разбиране и приемане.
Много интересно е, че тази тема идва като още една, която разделя обществото на хора „за“ и „против“ много подобно на ситуацията с ваксинацията срещу COVID и на войната в Украйна, която донесе толкова голям конфликт в обществото тук в България. Ако обаче темите, свързани с Ковид и Украйна, са с негативна конотация, тогава защо инициативите, свързани с желанието на група хора да бъдат приети такива каквито са има толкова негативен отзвук сред нас.
Свързах го с факта, че доста често промяната или нещо, ново, различно от това, с което сме свикнали, дори на повърхността да изглежда като нещо хубаво, то също така може да разтърси устоите на обществото, които са създадени от векове, може да разклати нашите лични и семейни ценности и може да бъде нещо много страшно, защото е непознато .
В следващите няколко реда се опитах да обобщя няколко предположения за причини, поради които бихме могли да имаме доста остра реакция на нещо, което идентифицираме като различно от нас/ за нас.
Всички имаме своя история, възпитани сме в различни култури, семейни системи, среди, които градят в нас определени ценности, вярвания и начини на поведение. След като пораснем, някои от нас имат възможността да се смесят с различни семейни системи, вярвания, начини на действие и модели на мислене, които ни обогатяват, дават ни различни гледни точки. Други от нас нямат тази възможност или не искат да правят този избор и остават фокусирани върху това, което са видели и продължават традицията. И двата начина на живот носят последици със себе си. Tези от нас, които не сме имали възможността да се сблъскваме с “различно от традиционното” лесно може да попаднем в етикирането му като „грешно”, „зло”, „неморално” и т. н. То може да предизвика гняв, защото се сблъсква с нашите ценности, нещо, което е в дълбините на нашата личност и е много трудно да се промени или адаптира. Когато има „сблъсък“ с ценности може да бъде изключително нараняващо за нас и може да бъде причина за много интензивни емоции и, разбира се, за отричане на реалността и на факта, че тази разлика може да съществува, дори и да не е нашият начин на мислене или начин на поведение.
Нашата човешка природа е изградена по начин, по който искаме да се обградим (през повечето време) с позната среда, ние се стремим да създадем стабилност, сигурност за нас и нашите семейства, за да имаме зона на комфорт, към която да се връщаме. И в момента, в който се сблъскаме с нещо непознато и различно то лесно може да предизвика страх – „как ще ми се отрази това“, „как ще се отрази на семейството/децата ми“ и може да доведе до много силна тревожност. Ето защо е много по-лесно да стоим далеч от него така че да не е нужно да се изправяме пред него. По този начин ние се позиционираме над „този въпрос“, но сме като щраус в пясъка. Просто се преструваме, че не е тук и се надяваме, че и страхът ни ще изчезне, но емоциите не действат така. Те остават с нас и продължават да ни влияят. В някои случаи хората могат да кажат, че са ядосани от това, което се случва, но зад гнева, който е на повърхността, може да се появи дълбок страх и терзание – какво ще се случи с мен, моето семейство и моята стабилност. Това може да бъде наистина болезнено преживяване.
Нашето общество е изградено от толкова добре разработени правила, норми, които са ценни за нас, те въвеждат ред и ни помагат да не живеем в хаос. Някои от нормите са с нас от хилядолетия, като например хората се женят до определена възраст, ТРЯБВА да имаме деца до определена възраст, жените трябва да са майки иначе какъв би бил смисълът им на живот!? Абсолютно не съм против тези норми. Те имат важна роля в нашето общество. Те работят в наша полза до момента, в който се чувстваме щастливи и го правим, защото го искаме, НЕ защото „НЯКОЙ“ го иска (родители, баби и дядовци, връстници, общество). Ние обаче живеем във времена, когато нормите на обществото вече не са достатъчни за всички хора. Имаме различни нужди, различни от това, което се смяташе за правилно твърде дълго.
Всички тези причини са наистина валидни и могат да бъдат изпитани с голяма интензивност, но какво можем да направим, за да подкрепим подкрепим себе си в тези силни емоции и в същото време да не отричаме нещо, което така или иначе съществува? Всички сме хора. Въпреки че имаме различни ценности, история, в основата си имаме нужда и искаме и се стремим да бъдем обичани и приети такива, каквито сме…
Как да си помогнем в ситуации, когато срещем нещо ново или различно от нас и в същото време да запазим контакт с другия?
Можем да се опитаме да разберем откъде идва нашето отричане? Дали сме ядосани, защото сме принудени да следваме нещо, което не сме искали? Разклатена ли е нашата стабилност и нужда от ред? Дали това, с което се сблъскваме илюстрира неизвестно и предизвиква страх у нас? Какво е това, което ни отблъсква и ни кара да омаловажаваме и да не приемаме хората и техния избор на живот?
Винаги ще има нещо, което ни разделя. Това, което Ви предизвиквам, е да видите какво може да ни обедини и сближи.
Защото отвъд всичките ни различия, всички се стремим към любов.
Всеки блести със своя собствена светлина. Да си позволим да видим блясъка в другия без да губим своя ❤
* Нямам претенции, че тази статия е единствената истина, свързана с темата. Споделям само лични мисли и наблюдения.